Разходка из централна България (еднодневчица)

Стара планина - Централен балкан

Централна Стара планина

Днес ще ви разкажа за една приятна есенна разходка в планината над село Тъжа.

Една слънчева неделя на месец ноември е предварително планирана за фоторазходка. Всичко изглежда нормално, но следва да уточня с кого възнамерявам да поснимам из Стара планина. Това е верният ми приятел Георги Георгиев (gecata), по прякор Гошо-късмета. Прякорът съвсем не е възникнал от немай къде. Гецата има свойството да привлича сигурно и методично приключения от всякакъв характер. Тук въпросът  дали нещо необичайно ще се случи не стои на дневен ред. Въпросът е какво и кога. И така да започваме.

Тръгваме сутринта рано със синия параклис, или тъй наречения Астра Палас. Това е колата на Гецата – Опел Астра. Наричаме го Астра Палас, защото се случва да спим в него като ходим някъде по фотографски авантюри. Опелко не ни е изоставял нийде, но съумява да ни държи будни и нащрек с разни дребни номерца. Няма как. За джип все не стигат пари. Та тръгваме значи рано сутринта от Дряново през Шипка до село Тъжа. От там тръгва черен път към хижа Тъжа. Проучили сме сериозно състоянието на пътя. Как стана самото проучване? Стана със следния разговор:

- Пенкааа, давай да вървим по пътя от село Тъжа към хижа Тъжа. Ще поснимаме есен и Кадемлийското пръскало – казва Гецата.
- Хубаво бе Герге, ама съм чувал, че тоя път не е много хубав за кола – гризат ме мен едни съмнения.
- Я, не е вярно – убедителен е Георги. Тук трябва да вметна, че Гецата винаги звучи убедително, независимо каква лакърдия раздърпва.
- Цоката навремето е ходил там с рояла, че ние с опела ли няма да стигнем. (Роял викаме на старите Шкоди. Помните ли как им се отваря предния капак – настрани, като на роял. Цоката е Цончо Балканджиев или както аз му ивкам Дяо Цончо).

Нямам нужда от много кандардисване аз. Търгваме и толкоз. Каквото стане.

Пътят към хижа Тъжа

Пристигнахме в селото на разсъмване. Едно хубаво временце, една природа, звънят бодро хлопките на овцете, природата се събужда за живот. Ах какъв късмет извадихме тоя път, викам си аз. Асфалтовият път свършва и започва черен път, обещаващо равен и гладък. По едно време започват да стават все по-дълбоки коловозите и все по-остри и големи камъните. Работата става сериозна, а слънцето вече изгрява и надеждите да отстреламе хубав пейзаж нарастват. Започваме да се катерим бавно и полека нагоре по черния път. Набираме височина и пред нас започват да се откриват все по-красиви и просторни гледки. Снимаме на воля.

Стара планина - Централен Балкан

Покрайнините на с.Тъжа, обвити в утринната мъгла

Стара планина - Централен Балкан

По едно време  рязко се присетих нещо лошо.

- Герге – викам аз – имаш ли достатъчно газ в Ореля?
- Естествено, Пенка – както винаги звучи убедително Гецата – трябва да има към 5 литра газ.
- Как 5 литра бе битълс? Че те тия 5 литра тук в планината ще свършат като 50 грама кайсиева ракия – рязко и внезапно. Дано поне имаш бензин.
- Аааа бензин няма – спокойно отвръща Герги – а и бензиновата помпа нещо кидерлия.

И таз добра. Ами ако свърши газта тук си хартисваме. Спираме опела и нарамваме раниците. Тръгваме пеш нагоре по пътя. Хубаво ама до Кадемлийското пръскало много път. Повървяхме към километър и хоп по поръчка зад нас камион за дърва с открита каросерия. Спираме го на стоп и се качаваме отзад на каросерията. Там вързана една каруца и едно овчарско куче в нея. Хващаме се за ритлите на каруцата и поемаме отново, тоя път моторизирани. Лашкането е невероятно. Да ви кажа честно нещата от филмите се случват и наживо. Както се смея на Георги незабелязано минаваме под дърво с ниско провесени клони. Обръщам се и докато се усетя един клон ме шибва в главата. О, чудо. Появиха ми се стари спомени от преди 5-ти клас втория срок. Спомних си как доктор Сократес вкара дузпа в полза на Бразилия срещу СССР на световното по футбол в Испания 1982-ра. Добре, че клонът не беше особено дебел. Изсипа се кило вода върху мен от мокрите листа. Понамокрих и апарата, но той корав като неизменния суджук, който нося за подкрепа. Камионът ни оставя до хижа Русалка и отново поемаме пеша нагоре.

Стара планина - Централен Балкан

Все тъй далеч остава Кадемлийското пръскало. Но наблизо е друг прекрасен водопад – Бабското пръсколо. Решаваме, че там ще ходим. Отбиваме се от пътя и поемаме покрай дерето, което приижда от водата, изсипвана от високите скали, приютили в себе си един от най-живописните високопланински водопади. Не искам да си спомням какво представляваше изкачването в стръмната гора. Поредица от припълзявания, свличания обратно надолу и отново драпане  по мокрите и хлъзгави листа. Но всяко усилие се възнаграждава. Това знам аз и затова крача неуморно срещу течението на горския поток. Загубихме се с Георги. Всеки е тръгнал по неговия си път нагоре. Подвиквам, но не чувам отговор. Нищо. Ще се срещнем горе. След едночасово припълзване стигам в подножието на водопада. Много е красив.

Водопад Бабското пръскало в Стара планина

Водопад Бабското пръскало в Стара планина

Водопад Бабското пръскало в Стара планина

Водопад Бабското пръскало в Стара планина

Но ние фотографите все ще намерим някаква маана. По това време на деня яркото слънце образува остри сенки, които допълнително затрудняват условията на снимане. Но няма как. Който иска перфектни условия разпъва палатка, спи там и чака сгоден момент. Снимам половин час. Нейде високо между дърветата мярвам и Гецата, застанал на висока гледна точка. Душата ми се пълни. Наснимахме се и поемаме обратно надолу. Какво слизане каво чудо. Отново сме на черния път и уморени поемаме към колата. Щракваме по някое кадро по път и ето ни отново в ореля.

Поглед към Розовата долина

Георги, ама не на бял кон, ами зад бял кон

Щастлив, че съм оползотворил един от последните слънчеви есенни дни придрямвам доколкото е възможно.  Жив и здрав да е Герги, че ме накара да тръгна. Със сигурност ще повторя. Такива местенца винаги пускат хубави снимки. Само трябва да ги гониш. Хубавият кадър е като дюшеша в таблата – трябва да се вика и ще дойде.

Така е с пейзажа приятели – от терасата на блока не става.

Вижте още интересни снимки тук

9 Responses to “Разходка из централна България (еднодневчица)”

  1. Чуден пътепис си написал, Пенчо!
    Чакам с нетърпение да опишеш и някое от нашите прикличения… :)

  2. Павел казва:

    Изключително приятно ми беше докато четях ! : ) Поздравления за хубавите кадри и историйка споделени тук.

  3. algaivel казва:

    Пенка, много постно откъм снимки :) Искаме поичи фотки, ако може :)

  4. Marillion казва:

    Мерси за хубавата есенна разходка!

  5. nomadsl казва:

    Една добре разказана и илюстрирана разходка.
    Ведра.

  6. Nikolay Staykov казва:

    Човече, какви снимки, КАКВИ снимки само!!!

  7. Katia Nikolova/cielo казва:

    Страшно забавно беше, докато четях пътеписа.Снимките също ми харесват много!…..:)

  8. Бисер Тодоров казва:

    Поздравления и за увлекателния разказ, и за прекрасните кадри!
    С нетърпение очаквам да дойде тази есен и да пообиколя малко към Згориград и Боров камък, и до Каньона на водопадите.
    Прекрасни кадри!!!

  9. Готин и свеж разказ съпроводен със страхотни снимки !

Leave a Reply