Старите български крепости, Несебър и Созопол

Плануваната майска разходка по старите български крепости набира сила с всеки изминат ден. На повечето места не съм ходил от дете, а на някои – изобщо. Ето ни отново на път с Петър Крусев – Господа. Господа е един от многобройните артистични псевдоними на Петърката. Лепнах му го миналата година, защото като си остави брадата културно да порасте и заедно с мустаците оформят у Петър образа на светец. Сега на кой точно светец мяза Пешо не мога да уточня. Колебая се измежду трима. Както и да е.

Стартираме в началото на май и като първа дестинация набелязваме Велики Преслав. Преслав е втората българска столица. Мащабите на крепостта трудно се долавят, когато човек се разхожда сред руините. Един поглед от високо дава представа колко голям за времето си е този древен град.  Впечатляваща е кръглата (Златната църква). Може би в интернет ще откриете снимки, на които колоните и останките от църквата са боядисани в жълто ?!? Слава богу по време на височайшото ни посещение си бяха бели. Не мога да си обясня как може някой да боядиса църквата жълта? Или е хартисала в повече жълта боя или някой пуши изветряла трева. Като по чудо изпича слънце и цветовете в снимките оживяват. Късметът отново е на наша страна. А може би и заради псевдонима на Пешо? Кой знае :-) )

Кръглата (Златната) църква в Преслав

Южната порта на крепостта в Преслав

След Преслав се отправяме към Шумен. На баирите над града е кацнала шуменската крепост. Плащаме вход и касиерът любезно ни подарява диплянка, която показва реставрираната и облагородена крепост. Тъкмо миналата седмица зам. министърът на културата Чобанов я беше открил. Малко по-насетне ще видим как интересно се похарчват парите, отделени за реставрация. Хубаво е направено всичко. Формирани са алеи с указателни табели, почистена е тревата между останките от зидовете. Вита стълба изкачва посетителя на панорамна площадка, от която се вижда цялата крепост и Шумен в ниското. Излизам покрай зидовете да заснема кулата в по-едър план. Щраквам с апарата и гледам на дисплея нещо неестествено бяло на цвят заема сериозна част от кадъра. Вдигам глава и какво да видя – голяма част от реставрираните бойници на крепостта са наново иззидани с ……  итонг. Не мога да повярвам. Приближавам се и отчупвам с лекота от този лесно трошлив и попиващ влагата като гъба материал. Не е за вярване. Поне да бяха иззидани с камъни, както е досъграден Царевец и както в момента се изгражда Трапезица. След няколко години мъхът ще придаде автентичен вид на камъка. Но нали така е евтино и бързо – тъкмо като за откриването на новореставрираната крепост. Вероятно някои от вас ще възразят, но аз мисля, че така у посетителя се създава усещане за фалш.

Реставрираните бойници на Шуменската крепост.

Шуменската крепост. Вдясно в ниското се вижда Шумен

Продължаваме към Мадарския конник. Имаме редкия шанс да го заснемем с цъфнало дърво отпред. Мадарският конник е единствения скален релеф в Европа от ранното средновековие. Обявен е за паметник на световното наследство от Юнеско.

Мадарският конник

Пътят ни продължава към първата българска столица – Плиска. Тук започва да става интересно. Тъй като предугаждам, че няма да ни позволят да снимаме съм измислил сюжет, по който с Пешо трябва да изиграем един водевил на касата на обекта. Спираме джипа и с бодра крачка и раница на гърба, широко усмихнат доближавам гишето.
- Два студентски билета – казвам уверено.
Човекът ни поглежда странно, но скъсва два билета. Аз ги вземам и тъкмо си помислих, че сме отървали кожата и към нас приближава една госпожа рубенсов тип, цялата изтъкана от зле прикрито подозрение.
- Вие студенти ли сте? – с писклива нотка в гласа пита тя.
- Да – казвам – защо?
В интерес на истината с тоя джип, с тия мои посребрели коси и още по-просребрялата брада и мустаци на Петър последното нещо, на което приличаме е на студенти. Ако приемем, че сме студенти, то сигурно влачим поне осем изпита от първи и втори курс и най-вероятно десетина – дванадесет години вече не можем да се дипломираме. Въпреки, че в МЕИ – Габрово имахме такава аксиома: „Срамота при живи родители да се учи само 5 години“.
- Знаете ли, че тук е забранено да се снима. Не ми приличате много на студенти – вероятно се заяжда госпожата.
- Ааааа, напротив – започвам да преда нишката на заговора аз – сега завършвам курсова работа по фотография с тема „Старите български столици“. Плиска ми е последната.
- Така ли – госпожата става все по-подозрителна  -  при кой преподавател?
Тук вече ме хвана натясно. Поглеждам аз към Господа (Пешо) с въпросителен поглед. Все пак е завършил изобразително изкуство и би трябвало да помни имена на реални преподаватели. Ами аз като кракът ми не е стъпвал там? Пешо обаче мълчи и дума не обелва.
- При Генчо Петков – казвам уверено, визирайки един мой приятел фотограф, който ходи да води лекции в университета, ама на кои специалности един господ знае.
- Следващия път да си носите студентските книжки – препоръчва госпожата.
Аз моята я знам къде е, но за последно в нея е писано през 1996-та година.

Плиска. Голямата базилика

Сега да обясня на онези от вас, които не знаят защо в България е забранено снимането в повечето туристически обекти, след като на всяка каса има щендер с картички, чиито кадри очевидно са заснети в същите тези обекти, в които е забранено да се снима. Когато служителите на съответния музей или обект или пещера (например Ягодинската) забележат, че носите статив или апарат, който дава вид на професионален, те започват да подозират, че вие искате да направите кадри, с които да отпечатате рекламен продукт, който ще продавате някъде, конкурирайки съответния продукт, който се продава на техните каси, гишета, входове, антрета и прочее места. Тук има много въпросителни. Например: когато аз, като фирма, оставя картички или календари да се продават в обекта хикс, то съответният обект хикс прибира процент от всяка продадена моя стока. Този процент варира от 10 до 40%, като най-често е по-високият процент. Ако теоретично предположим, че всеки спечелен лев отива за поддръжка на обекта – това е чудесно. На повечето места, обаче, тези приходи остават скрити и потъват дълбоко в знайни и незнайни алчни джобове. Да не говорим, че картичка на Дудековата къща човек едва ли би могъл да си купи от друго място, освен от Панагюрище, посещавайки музея. Тоест: всяка добре направена снимка, заживяла живот по Интернет или през някакъв печатен продукт рекламира самото място и може само да доведе повече посетители и в никакъв случай не би била в ущърб. Но ……   почти навсякъде фотографите са персона нон грата.

Поснимахме в Плиска. Тук отново имаме среща със строителите от съвременна България (да ме прощава Симеон Радев, че перефразирах заглавието на книгата му). И тук итонг. Прочутата базилика се белее отдалеч. Първоначално, гледайки отдалеч, бях помислил, че госпожата от касата си е простряла чаршафите насред къра да изсъхнат по-бърдже. Но то било пак итонг.

Денят преваля, а ни чака път. Отбиваме се в Провадия да посетим крепостта Овеч. Гледката е неповторима. Снимката изглежда сякаш си на великата китайска стена. Интересно и вълнуващо място.

Крепостта Овеч над Провадия

Привечер пристигаме на побитите камъни. За съжаление се заоблачи и цветовете изсивяха. Аааа, не. Ще чакаме да се покаже слънцето и без това заникъде не бързаме. Чакахме около час и времето ни възнагради. Слънцето се показа за около 10-на минути, но това беше достатъчно. Чудесен завършек на деня.

Побитите камъни. Поглед на север.

Побитите камъни. Поглед на юг.

Причудливите каменни колони са кухи и пълни с пясък.

Потриваме доволно ръце. Вечерта сме канени във Варна на гости в моя добър приятел Вихрен. Хапване, пийване, сладки приказки до полунощ. Лягаме си с надеждата, че на следващия ден ще снимаме двореца в Евксиноград. Това се оказа абсолютно невъзможно. За да посетите Евксиноград трябва да се обадите няколко дена предварително и да сте група от минимум 10-на човека. Обектът се охранява от въоръжена охрана. Нали все пак е правителствена резиденция. Дълбоко огорчени поемаме към Несебър. Имам кофти опит от миналата година, но нали споменаха, че уж са разчистили сергиите. Вятър и мъгла. Сергиите са си пак там. Тоя път успяваме да заснемем някой и друг кадър.

Несебър. Църквата Свети Йоан Неосветени в стария град

Несебър. Църквата Света София, наричана също Старата Митрополия

Несебър - старият град. Механа "Капитанска среща"

Приближавам църквата „Света София“, любезно изчаквам половин час да се опразни от туристи и тъкмо вдигам апарата и един възрастен англичанин сяда на зидовете да се препича на слънце. Нали в добрата стара Англия слънцето е кът. Почаках, почаках, не се премества. Минавам в нападение. Доближавам го с апарат в ръка и с жестове го моля да се отмести. Той ми клати пръст и ми обяснява на английски, че не желаел да го снимам. Божееее, кой се интересува от вас гражданино англичанин, освен кралицата, както най-сериозно се заблуждавате Вие. Църквата искам аз, църкватааа. Хеле разбрахме се и успях да направя първия си безлюден кадър в Несебър.

Следваща спирка – Созопол. Созопол, уважаеми приятели, е претърпял сериозна метаморфоза. Божидар Димитров е доиззидал стената на стария град, направен е кей, поизчистено и озеленено крайбрежието до портата на древната крепост. Е, там се изливат колекторите на половината стар град, но за хора като мен с 30-годишен упорит синузит това не прави впечатление. Хубава хавата, но точно в този момент бяха излези десетина цигани да косят и чистят. Гледам, мисля, почесвам се, както и да го въртя не мога да ги махна после с Фотошоп от кадъра. В този момент излизам с ударен план.
- Добър ден – казвам аз с леко изнервен вид на лицето – ако обичате починете 10 минути, че Божидар Димитров ни изпраща да заснемем стената и е изнервен, че закъсняваме със срока.
- Веднага. Ама да приберем ли инструментите?
- Приберете ги, че ще пречат – казвам аз. След 2 минути циганите запалиха цигари и се изтегнаха на сянка да почиват.
- Петре – викам – давай по бърдже да щракаме, че току виж излязъл някой и ще ни стане само на Божидар Димитров и изтървани срокове.

Созопол - старият град

Созопол. Портата на крепостта в стария град

Созпол.

Кеят в Созопол

Оплющяваме набързо и уморени от жега и път засядаме да обядваме в едно капанче. Пешо реши да хапне калкан да си поглези душата. Е, цената на калкана беша като за трансплантация, но нали кефът цена няма. Аз, верен на традицията, сгъвам две рибени чорби. Ударихме и по една студена биричка и франко Ямбол. Отбиваме се при стария авер Николай Димитров (ecobo). Идеята беше да посетим стария град Кабиле.

След бурята

Но дъждът ни разпиля. „Стига толкова“ – сякаш каза природата и поувяхнали обръщаме към Дряново.

И тоя път не сме капо.

Вижте още интересни снимки тук

6 Responses to “Старите български крепости, Несебър и Созопол”

  1. Таня казва:

    много красиви снимки :)

  2. Иван Иновски - ivanino казва:

    Чудесни преживявания, красиви снимки, хубав фотопис! Пожелавам ви още много подобни емоции и разкази! Бъдете живи и здрави! :-)

  3. BateBorko казва:

    Хубав пътепис, снимките – също!

  4. тьма казва:

    Евала, усмихна ме рано сутринта! С още „фотописи“ да ни радваш и през 2012 г.

  5. kdecheva казва:

    Супер! Имах удоволсвието да посетя Шумен и околности през лятото и установих че навярно поради близостта си с Варна района е недооценен :( . А е страхотен

  6. Анонимен казва:

    Преслав не съм посещавала още, но за сега любим ми е Несебър. В Созопол хубаво са обновили крепостта, но там е пълно със заведения. Малко са опорочили историята.

Leave a Reply