Една разходчица в югозападна България

Моето безкрайно ходене по баирите с апарат в ръка започва да дотяга на близките ми. Затова решавам да се разходим семейно по „светите места“. Така наричам аз любимите ми Родопи и Пирин. Голямата ми дъщеря не обича да пътува и след като обясних, че ни чака 4-5 часов преход, тя моментално се отказа в полза на игрите при баба. И така, поемаме със съпугата ми и малката Еличка, която е нa 10 месеца. Дето се казва и нейното дупе път да види. Тъкмо да пробвам и новoто апаратче-сапунерка, което съм взел да е под ръка всеки ден. Ей тъй да не би да изтърва кадъра на живота си. Фотографски мъки.

Наближава да честваме шестмесечен юбилей откакто затвориха прохода Шипка от южната му страна и се налага да минем през Бузлуджа. Пътят през Бузлуджа, приятели, е меко казано неприятен. В първия момент реших, че професор Овчаров и група археолози вероятно търсят тракийска гробница по продължение на асфалта. Дупките – дълбоки фитарии, асфалтът – нацепен като на стара кооперация плочата. Мъка. Добре поне, че детето заспа да не го мисля и него. За първа година карам кола с климатик и лицето ми се разтегля в блажена усмивка, когато покрай мен профучава Опел със смъкнато предно стъкло. Отвътре се чува здрава чалгия, шофьорчето извадило ръка до рамото. „Духа ли хладно?“ – доволно се подсмихвам аз. Не стига нетърпимата жега ами и тази чалга натиска здраво главата. Какво да правиш, орисия.

Букова гора в Булзуджа

Букова гора в Булзуджа

Запътил съм се към Момчиловци и нищо не може да спре порива ми. Все пак, за да не вземаме наведнъж прехода, спираме в Бачковския манастир. Нека предварително да обясня какво представлява авантюрата по снимането в Бачковския манастир. Местното духовно братство спазва забраната на снимането в манастира по-строго от светите пости. От вратата те посрещат големи табели със зачеркнат фотоапарат (вероятно Никон).  Вътре, ако не налетиш на игумена, вързан на къс повод, задължително попадаш в лапите на цивилна охрана, която постоянно предупреждава да не се снима. Моят мерак да щракна, обаче, очевидно ми направлява и дяволъка, защото моментално измислих как ще направя кадрото. А и със сапунерката никой не те взема насериозно. Завивам рязко наляво и продължавам небрежно и уверено, сякш знам къде отивам, да се изкачвам по стълбите на втория етаж. Изравних на верандата, три крачки вляво и  кадърът лъсна. Бързи 5-6 снимки и отново уверено надолу. Засега водя с 1:0

Бачковски манастир

Бачковски манастир

Поразгледахме, запалихме свещички в църквата, пихме студена водица и тръгваме нагоре към Рожен. Колкото по-нагоре се изкачваме, толкова по приятно хладно става. В Асеновград термометърът показваше 35 градуса на сянка. На Рожен градусите бяха 21. Рай. Решаваме да отидем до обсерваторията и да попитаме дали е възможно вечерта да погледаме през телескопите. Обясниха ни, че големите телескопи не се посещават свободно, но има по-малък, предназначен именно за такива посещения и ако е ясно небето след като се стъмни можем да отидем. Естествено, че ще отидем. Даже срещнах и адаша Пенчо Маркишки, но той беше зает с група млади и переспективни астрономи, та не ми обърна много внимание. „Друг път ще се обадя“ – казвам аз – „когато има повечко време“.

Слизаме към Момчиловци. Прекрасно селце. И тук спрях да щракна някоко кадъра.

Момчиловци

Момчиловци

Момчиловци е живописно през цялото време на годината. Е, лятото е малко по еднообразен пейзажа, но Родопите са си Родопи и това е. Потърсихме място да пренощуваме. Има табели за хотелчета и къщи за гости. Под името има и телефонен номер, но …..   Например, хотел „Голям Баир“ – тел 2125.  Почесвам се по тила и се мъча да си спомня в кой клас учихме телефонния код на Момчиловци. Не можах да се сетя. Така и не звъннах.  Намерихме къщичка и зачакахме да се свечери за да стане ясно ще се ходи ли на обсерватория или не. Времето ни възнаграждава и се запътваме отново към Рожен. Посреща ни астроном, който работи в обсерваторията. Събрахме се група към десет човека мераклии. Имаше баща с двама сина, пропътувал пеш от село Безводно. Който знае къде се намира Безводно (над язовир Боровица край Кърджали) може да си представи какъв път е това. Пътували са пет дена пеш. За да се каляват децата. Похвално е това. Всеки баща трябва да го направи със синовете си.

Заведоха ни до малка обсерваторийка, оборудвана с малък телескоп и човекът ни изнесе приятна и увлекателна лекция по астрономия, гарнирана с наблюдение на звездите. За първи път виждам пръстена на Сатурн. Платихме по 5 лева на човек. Това бяха едни от най-смислено похарчените 5 лева за цялото пътуване. За съжаление разбрахме от него, че се гласят да закриват обсерваторията, защото държавата нямала пари да я поддържа. За какви ли не глупости има пари в тая държава, но за обсерваторията няма.

На следващата сутрин се отправяме за Банско. Пътят е живописен. Минаваме през Смолян, Широка лъка, Девин, Доспат, Сатовча, Гоце Делчев.

Уморително е пътуването. Пътят в Родопите е безкраен низ от завои. Но красотата на природата напълно компенсира. Хубаво е Банско през лятото. Липсват тълпите от туристи. Механичките очакват своите гости. Цари спокоствие.  Решавам да посетим туристическия информационен център, където да разгледаме офертите на хотелчетата. Посягам към държката на входната врата и в този момент пищна блондинка с перфектни гърди се затичва към нас.

- Hello, I am here – на чист български.

- Здравейте – поздравявам и разговора продължава на чист банскалийски диалект. Мадамата вкарва здрав местен акцент, при което и двамата с жена ми се понапъваме да сглобим изреченията, кой каквото е успял да разбере. Но поне момичето е разтропано и услужливо и докато не се спряхме на 3 предложения не престана да върти телефони и да търси актуална информация. Евала. Настаняване, разходка из Банско и абсолютно задължително за чревоугодник като мен – Механа. Червено вино, основно ястие, десерт, почивка, тишина, комфорт.

На другата сутрин се изкачваме до хижа Вихрен. Пътят е нов и се пътува приятно. Гледките следват една след друга, коя от коя по-красиви.

Връх Вихрен

Връх Вихрен

Спираме на хижата и се наслаждаваме на чистия въздух, прохладата и могъщите възвишения на Пирин планина. Групи туристи поемат по пътеки навътре в планината. Така силно им завидях. Това лято няма да имам възможност да отида в Пирин. Човек като се качи веднъж и става зависим. Като наркотик е. Планината те тегли всеки път. Разходихме Ели на чист въздух и тати я снима на фона на връх Вихрен. Наложи се после да обяснявам, че не е монтаж снимката, ами хората просто не знаят къде да ходят.

Елица, на фона връх Вихрен

Слизаме покрай Байкушевата мура и се отбиваме в наглед невзрачно крайпътно заведение. Да, обаче аз пристигам подкован и знам, че там се предлагат най-големите салати и най-сладките кюфтета в северната част на Балканския полуостров и част от южната. В издълбан дънер изворна вода охлажда няколко каси бира.  Сядаме на маса и сервитьорът пристига с бодра стъпка.

- Здравейте – казвам – вашето капанче го похвалиха чак в Търново.

- Къде беше това Търново? – весело ми намига човекът. Засмиваме се и двамата. Как къде – Търново е гара изток на Дряново.

- Две салати – казвам аз.

- Две салати са ви много – небрежно отвръща келнерчето. За първи път в живота си чувам сервитьор доброволно да се откаже от оборот. Повдигам вежди и с нарастващо любопитство добавям 4 кюфтенца и биричка.

Не след дълго пристига т.нар. салата. В една голяма чиния незнайно как са се събрали 6 печени чушки големи като мистирии. В средата купчина домати, нарязани по селски. Наистина е за двама тая салата. Ах, как искам да я заведа при една кайсиева ракийка, ама нали шофирам. Друг път ще е. Кюфтенцата, запечени на скарата, оформили златиста коричка и сочни като любеници. Биричката се поизпотила милата от студ.  Разгеле тук не важи девизът „Не е важно кюфтетата да са студени, важно е бирата да е топла“. Хапваме и бегом през Предела към Благоевград и Рилския манастир.

Рилският манастир

Рилски манастир

На фона на многочасовото пътуване не обръщам внимание на 4-те лева такса за паркинг. Таман да се обадя, че таксата е като за трансплантация, и реших да не развалям хубавия ден. Запомнете тия 4 лева за паркинг. Таксата за вход в Кордопуловата къща в Мелник, която включва и почерпка с чаша червено вино е 2 лева. Влизаме в двора на манастира. Внушителен е и ме изпълва с гордост, че съм православен християнин. Чужденците също го разглеждат възхитени. Италианец, събрал туристи пред входа на църквата, обясняваше нещо за стенописите. От вереме на време долавям името на Микеланджело. Най-вероятно им е обяснявал, че Микеланджело е идвал тук на производствена практика и обмяна на опит по профсъюзна линия. Звучи логично. Друго няма какво да е като се замисля.

Стенопис от църквата в Рилския манастир

Къде ми е сега 12-милиметровия обектив. На сапунерката обективчето е с 35 милиметров еквивалент и не успявам да уловя добре манастира в кадър. Колкото – толкова.

Прибираме се в Банско. Упражнението с механата естествено се повтаря и на другия ден сме на път за Мелник. Прекрасно е в Кресненското дефиле. Струма е неудържима. Навскъде висят табели, които предлагат приключения на туристите. Сега съм с детето и не мога да се отбия, но ще се върна вероятно наесен. Фотографското ми око подсказва, че дефилето ще изгрее в оранжево-червени цветове в края на октомври. Колко е горещо в Сандански няма да обяснявам. Ужасно е.

Решили сме да спим в Мелник, затова прескачаме до Рупите. Мястото е облагородено и се поддържа добре. Бамбукова горичка обгражда новопостроения храм. По принцип не съм привърженик на новите църкви. Липсва ми някак онзи дух, който носят старите каменни храмове, стенописите и резбованите олтари. Мярваме за кратко къщата, където пророчицата е приемала хората. Ревът на автобусен двигател, който работи постоянно за да не спира климатикът, руските туристи, плъзнали навсякъде, доплълнително усилват желанието ми да тръгвам към Мелник.

Рупите. Църквата, построена от баба Ванга

Пристигаме в Мелник. Мелник не е град в истинския смисъл на думата. Едно пресъхнало дере, по 10 къщи от двете страни и една табела „Дряново – 380 км“. Решавам да заведа съпругата си в Кордопуловата къща. Как се изкачва кълдъръма до там в два следобед и количка с бебе на ръце по-добре да не обяснявам в подробности. Заварваме група френски туристи, каквито между другото имаше в изобилие в региона. Смеят се на цените в България. 1 евро вход за Кордопуловата къща.

Мелник. Кордопуловата къща

Мелник

Мелник

Мелник. Кордопулова къща

Мелник. Кордопулова къща

Прекрасна възрожденска къща, с огромни стаи, зимна градина, голяма лятна тераса и невероятна изба. Избата представлява издълбани в скалите тунели, в които отлежават бъчви. Прохладен подземен лабиринт. Тук се намира и най-голямата бъчва в България. Тя побира около 24 тона грозде.

Най-голямата бъчва в България. Намира се в избата на Кордопуловата Къща

Най-голямата бъчва в България. Намира се в избата на Кордопуловата Къща

Преди няколко години е възстановена и в момента се използва. Почерпват ни чаша червено вино. Порадвахме се на хладината и излизаме отново навън в големия пек.

Потегляме към Роженския манастир. Прекрасно място. В далечината извисява снага Пирин планина. Скали в причудливи форми обграждат пътя до манастира.

Самият манастир изглежда много запазен и автентичен. Тихо и спокойно място. Влизаме в църквичката и намираме в предверието дървена маса с положени свещи с различни цени. До тях сандъче. Импровизирана табела от стара хартия ни уведомява, че сме на самообслужване. Избираш си свещички и пускаш парите в сандъчето. Толкова мило изглежда. Не ти дава сърце да излъжеш. Разглеждаме манастира и излизаме навън.

Роженски манастир

Роженският манастир

Роженски манастир

Роженски манастир

На мен обаче мира не ми дава. Трябва да има място, откъдето се вижда целият манастир. Оставям Боби и детето на паркинга и както съм по чехли запрашвам право през тръните и сухата трева до кръста за да се изкача над манастира. Фотограф умора няма. След 15 минути път под яркото слънце и одран до коленете достигам мястото. Е, ранният следобед не е най-доброто време за снимане, но кога ще се върна тук отново. Връщаме се в Мелник. Почивка и задължителна вечеря в механа. За разлика от Банско тук има много какво да научат по отношение на кухнята. Поне виното е добро и почти истинско.

Мелник

Мелник

Мелник

Мелник

Мелник

Мелник

Мелник

Мелник

На следващия ден си тръгваме обратно, изпълнени с емоции.

Уважаеми приятели. Не се колебайте. Използвайте всяка минутка свободно време за да попътувате из България. Някои неща може повече никога да не бъдат видяни. Като Дяволския мост, който няколкостотин години е посрещал буйните води на Арда и който скоро ще бъде потопен от водите на поредната простотия, наречена проект „Горна Арда“. Помните ли Дяволския мост? Мостът, с който започна и свърши филма „Време разделно“.

Благодаря Ви, че бяхте с нас.

20 Responses to “Една разходчица в югозападна България”

  1. Браво! Чудесно сте се разходили и хубави снимки си направил!

  2. Добре разказано. Само не мога да разбера как ти даде сърце да не си вземеш истинския апарат ;-)

  3. admin казва:

    Ами с бебето не мога да мръдна извън пътя. И затова не ми се носеше 8 кила раница с техника

  4. neuromancer казва:

    Не е вярно за Дяволския мост, язовира е по-нагоре по течението. То и както са го отпочнали преди 10 години, не е ясно дали въобще ще го свършат

  5. admin казва:

    Нали тази годна австрийците спечелиха проекта

  6. vesdel казва:

    Това пък от каде го измислихте.Дяволския мост е на 10-тина километра от „Горна Арда“,по течението на реката.:) Заповядайте!!

  7. admin казва:

    Ами нека да почне строежа и ще говорим отново. Дори и да не е залят от водата, то строителните работи и промяната на коритото ще развалят мястото виждаме го на Въча, под Ивайловград и т.н.

  8. [...] за четене и гледане статийка. Насладете й се и вие! http://blog.colorspot.net/without/bansko_melnik/#more-80 в Любими преди 1 минута edno23.com Начало контакти [...]

  9. nomadsl казва:

    Браво Чуков!
    Чудесен пътепис.
    Още много такива да направиш!

  10. V.Y. казва:

    be6e mi mnogo priqtno da patuvam s vas

  11. DD казва:

    Страхотен пътепис. Трябва да има повече такива хора, които да имат око и душа за красотат, кото често е само на един поглед разстояние от нас.

  12. rumensh казва:

    Браво Чуков наистина имаме прекрасни неща из България ,благодаря ти за изчерпателния фоторазказ беше много увлекателно нищо че съм бил на повечето места изброени по горе ,още веднъж благодаря.

  13. radiopodarok казва:

    Занятно пишете, жизненно. Все-таки, для того, чтобы делать по-настоящему интересный блог, нужно не только сообщать о чем-то, но и делать это в интересной форме:)

  14. Genna Polcovich казва:

    Very Nice website. I just finished mine and i was looking for some ideas and you gave me a few. May i ask you whether you developed the website by youself?

    Cheers

  15. Mariele казва:

    Браво Чуков наистина имаме прекрасни неща из България ,благодаря ти за изчерпателния фоторазказ беше много увлекателно нищо че съм бил на повечето места изброени по горе ,още веднъж благодаря.
    +1

  16. Elena Filipova казва:

    Браво Пенчо. Много ми харесаха твоите пътеписи. Снимките са чудесни. Страхотен си. Много се радваме за теб.

  17. Hotel Adacule казва:

    Супер статия :) )) За първи път влизам тук и искам само да ви поздарвя за труда- яко местенце сте си спретнали тук и с удоволствие ще наминавам по често :) )

  18. Таня казва:

    Много хубави снимки :)

  19. слави казва:

    страхотни пътеписи.чакам с нетърпение другите ти приключения с фотоапарата.

  20. теменуга казва:

    Да се наредя и аз на опашката на ‘ах’-кащите :) – буковата гора ми е фаворит от снимките заради слънчевата омара, която се процежда през зеленото, макар че всички ‘спрели мигове’ по пътя ме накараха да си кажа ‘ех, кога и аз…’ (в Мелник още не съм била, срамота!, а къщите са приказни…)

    Специални поздравления за умелото разказване и грамотността! – ще поглеждам пак :)

Leave a Reply