Да изцедим уикенда докрай или кратък наръчник на авантюриста, останал без свободно време.

Попово езеро (Папаз гьол) в Пирин

Сиврията се оглежда в кристалните води на Попово езеро (Папаз гьол)

Напоследък свободното време става все по-кът и все по-невъзможно е човек да изкара приятни събота и неделя. Два дена за кое по-напред? Затова ще ви предложа под формата на разказ едно спретнато планче за уикенда.

Как се зароди идеята? Да си почине човек с две малки деца горе-долу е невъзможно. Затова разпределяме на всяка баба по едно дете и мигом се потапяме в мимолетното безгрижие. Всяка минута е ценна и трябва да се уплътни добре. След продължителни размишления над картата на България вече съм оформил план с кодовото название „Пътят на рахата“. За базов лагер се избира Банско. Прекрасно е в Банско през лятото. Няма навалица, цените в хотелите са нормални, тишина, спокойствие, чист въздух и великолепният Пирин, надвиснал над градчето. Едно леко допълнение – по това време започва и джаз-феста в Банско. Изобщо само идеи трябват и някой лев зад тях. Моят приятел Гецата (Гошо-късмета) има навика да казва „Ако зад една идея не стоят поне едни 5 лева, то това не е никаква идея“.
И така в петък веднага след работа тръгваме за Банско. От Дряново са към 300 километра, но сме без децата и се наслаждаваме на спокойствието. Тоя път подминавам капанчето в Дунавци, което както съм описал в другите пътеписи носи винаги късмет и спираме да похапнем на Бяла река до Калофер. Чудесно местенце. Вкусна рибена чорба и безброй варианти на пъстърва, приготвена по различни рецепти. Аз, приятели, не похапна ли гледам лошо и малко на вереф. Не вярвам в добрия смисъл на живота един вид. Но вкарам ли една рибена чорба оглавявам задочно движението на оптимистите за един по-добър свят. GPS-ът пресмята, че ще пристигнем към 23 часа, но това изобщо не ни вълнува. Нали съм тръгнал да греба от живота с пълни шепи. Тъкмо убеждавах Боби, че Юндола не е оня разбит проход, който помни отпреди 2 години, когато се раходихме от Велинград до Ковачевица и обратно, и се оказа, че мамя без да искам. Пътят е в лошо състояние и пътуването по тъмно е интересно приключение. Както и да е. Пристигаме късно в Банско. Резервирали сме си места предварително.  Уютно хотелче, нормални цени, прохладен и чист въздух. Заслужена почивка и на другия ден поемаме за Солун.

До Кулата може да се стигне по два пътя: през „Предела“ – Симитли и надолу  или през Гоце Делчев – прохода „Папаз чаир“ (тук можете да видите гробът на Яне Сандански). Решавам да минем през Предела, че се пътува по-бързо и с по-малко завои. За час и нещо сме на Кулата. За бога братя, не си купувайте кафе от бензиностанция на OMV. Тук кафето се приготвя по стара изпитана рецепта – смес от прегоряло кафе и фино стрит хинин. Кафето е част от методиката за борба с данъчните. Почерпи веднъж данъчен с такова кафе за да не му видиш очите повече. Зареждам газ и бензин до горе, получавам наставления от бензинджийчето да не превишавам скоростта в Гърция, за да не се разделя с няколкостотин евро без да искам и преминаваме границата. Абсолютно безпроблемно. В този момент си спомням какво беше преди години. Първо кракът ми нямаше да припари до Мелник дори, за където трябваше открит лист, издаден в милицията. Сега показах двете лични карти и това беше всичко. Честно да ви кажа гърците  и те не спазват никакви ограничения на скоростта. Карат си кой както намери за добре. По едно време дори се почувствах нелепо. Само аз лазя с 50 или 70. Но тъкмо българинът да надделее в мен и виждам полицай, насочил радар срещу мен. Подминавам с разрешената скорост и мярвам две пернишки коли, спрени от гръцките полицаи. Явно наистина няма разминаване ами я полека. Пътят от Кулата до Солун е около час и нещо. Хубаво е, че навсякъде големи табели постоянно те упътват. Веднага се сещам как на входа на Габрово има табела Шипка – направо. Влизаш в града и друга табела не виждаш. Ако не познаваш Габрово шансът да намериш Шипка е само ако полетиш вертикално да я видиш къде е. Влизаме в Солун. Направиха ми впечатления дървените диреци, по които вървеше трифазния ток. На едно място даже над път с шест платна се простираше кабел, опънат между два дървени дирека от двете страни на пътя. Хм, а тук ни говорят за европейски директиви и как всички кабели трябвало задължително да се вкарят в канали под земята. Интересно защо за гърците не е задължително. Влизаме в центъра и аз по стар българкси обичай решавам, че 2 евро на час за паркинг са много и ще намеря къде да паркирам и то близо до прословутата бяла кула на брега на Бяло море. Започват едни маневри, едни престроявания и дебнения и след 45 минути обиколки падам сразен и с наведена глава вкарвам тойотката в платения паркинг. Добре де. От мен да мине този път.

Тръгваме пеш по крайбрежната улица. Пълно е с кръчмички и млади хора, които се веселят непринудено. Прекарват добре в следобедната жега. Стигаме до кулата, правим няколко снимки и се качваме вътре. В кулата всички надписи са на гръцки език. Предложиха ни беседа със слушалки на английски, ама не го чуваме достатъчно езика и отказваме. Чат пат схващаме кога къде какво. Гледката от върха на кулата е интересна.

 

Бялата кула в Солун на брега на Бяло море

Бялата кула в Солун на брега на Бяло море

 

Поглед от еърха на кулата към крайбрежната улица в Солун

Поглед от върха на кулата към крайбрежната улица в Солун

 

Крайбрежният булевард

Крайбрежният булевард

 

В центъра на Солун

В центъра на Солун

Набелязваме и като слезем накъде ще поемаме. Запътихме се към ротондата Свети Георги.  Махаме крачоли в жегата и таман се изправяме пред входа и хоп – затворено. Часът е 15:07.  Не можело, работели до 15:00.  Правя опити аз да обясня на развален английски как специално за ротондата съм дошъл в Гърция, ама една нелюбезна самоходна амфора ми обяснява от двора на още по-развален английски, че министъра така е казал и че важи за всички работното време. Жалко. Изкачваме се по хълма до стария град. И там на портите виси табела с работно време до 15:00.  Примиряваме се с този факт и си записвам да не забравя да предложа на шефа и в нашата фирма работното време такова да направим. Познавам го добре. Не съм му предложил – не се е съгласил. Нали.

 

 

Поглед от хълма на стария град

Поглед от хълма на стария град

 

Стените на стария Солун

Стените на стария Солун

 

Гледката от тук към залива е прекрасна. Снимаме се и обратно към България. Много ми хареса заглавието на един супермаркет до пътя „Цинцарис“. Не знам дали гръцкият корен на думата има нещо общо с българския, ама като познавам гърците – като нищо. В девет и половина вечерта сме в Банско. Голям късмет. Уцелваме концерт на Лили Иванова на центъра в Банско в рамките на тазгодишния джазфест. Поздравления за Лили. Невероятно озвучаване, перфектни инструменталисти, страхотен глас и остра разлика с буфосинхронистките на Митю Пайнера. Всички са на крака. Беше страхотно.

Вечеряме в една уютна механичка с домашно бяло вино, изцедено мляко с боровинки и други разнообразни глезотийки. Заслужена почивчица. В неделя сутринта ще тръгваме за хижа Гоце Делчев. Решавам да взема нещо сухо и леко за хапване горе в Пирина. Влизам в хранително магазинче и примолвам продавачката, симпатична млада жена, да ми нареже на парчета сушеницата. Тя на чист български ми казва:
- Яла из тук. Нарежи го на каквито парчета ти е на душа.
Голяма грешка. Подава ми един нож, изхабен като на котелски циганин бичкията. Докато нарежа сушеницата три пъти се припотих.
- Да ви дам едно кисе? – любезно предлага продавачката. Замислям се. Какво е пък това „кисе“. Подава ми малка найлонова торбичка, а аз добавям в речника за чуждите думи още една интересна думичка. Припатил от миналото лято този път съм се подготвил добре. Горна дреха, литър вода, суха храна за да не тежи, крем за изгаряне и фотоапарат. Лифтът ни качва до хижа „Безбог“ и оттам поемаме към Попово езеро. Гледам, горе до хижата пълно с хора. Вдига се голяма олелия. Поглеждам надолу и забелязвам, че са обути в джапанки. Отдъхвам си. Тия няма да се качат нагоре. Магическо свойство има първия голям баир над хижата. Служи като естествен утаител на простотията. Е, имаше едно семейство по джапанки горе на баира. Бащата даваше зор да побързат по-нагоре да видели Вихрен. Завалиите. Вихрен не се вижда от там ама хич. Може пък и да го видят, знам ли? Боби не е идвала друг път в Пирин и се възхищава на планината. Застигат ни хора на средна възраст. Попитаха ме дали познавам върховете наоколо. Изпъвам снага аз, премрежвам очи и започвам „Тоя тук вляво е Сиврията, зад него са Кременските езера, този вдясно е Джангала, по-насам Полежан, а най-вдясно Безбог“. Две баби гледат с възхищение. Ах, как познава планината това момче. Аз мълча и не обаждам, че това е единственото място в Пирин, което познавам. Иначе отстрани излежда, че все едно тук съм роден и назнайвам всяка пътечка откъде идва и накъде отива. Важно е театрото и с какво впечатление остават хората.

 

Хижа "Безбог". На преден план е Безбожкото езеро

Хижа "Безбог". На преден план е Безбожкото езеро

 

В сърцето на Пирин

В сърцето на Пирин

 

На заден план е връх Дженгала

На заден план е връх Джангала

Гледките са прекрасни. Времето е чудно. Леко облачно, тъкмо да не изгаряме на силното слънце. Боровинките са навсякъде. Чиста вода струи отвред. Поповото езеро оцъклило едни кристални води оглежда на повърхността си съседните върхове. Обяснявам на Боби как тук се пие вода отвсякъде и как миналата година от самодивските езера пихме. Докато чуруликам аз една леко наднормена какa нагазва по бански до кръста в езерото. Боби ме поглежда с учудване. „Е, не от всяко езеро пием вода де“ – добавям уточняващо.

 

Масивът на Дженгала

Масивът на Джангала

 

Попово езеро. На заден план остава връх Джено

Попово езеро. На заден план остава връх Джано

 

Лифтът от хижа "Гоце Делчев" към хижа "Безбог"

Лифтът от хижа "Гоце Делчев" към хижа "Безбог"

 

Наслаждаваме се и поемаме обратно. Лифтът работи до 16 часа следобед. Заредени с положителнo поемаме обратно по пътя към дома.

Когато човек има възможност дори и късия уикенд може да изпълни с много положителни емоции. Въпрос на желание. Няма кой да ни накара насила. Сами трябва да си бием пръта, щото животът е къс, а времето – кът.
До нови срещи.

Вижте още интересни снимки тук

2 Responses to “Да изцедим уикенда докрай или кратък наръчник на авантюриста, останал без свободно време.”

  1. Kart казва:

    „Сами трябва да си бием пръта, щото животът е къс, а времето – кът.“ Мдааа….така е!

  2. Elena Filipova казва:

    Чудесен пътепис. Снимките са много красиви. Такива са снимките, когато ги правиш в красиви местности.

Leave a Reply